Парагон агенция за недвижими имоти на 20 години, Габрово, пл. Възраждане №5, Skype: paragon_properties Email: office@paragon-bg.com Teлефон: +359 (889) 507 112 +359 (885) 812 240

История

Габрово е селище с уникална история. Началото й е от превръщането на Търновград в столица на Втората българска държава през 12 век и последвалото от това значение на пътя през Шипченския проход. Създава се село от свободни и умели във военното дело хора, които поемат охраната на пътя.Те имали привилегията да плащат по-малко данъци, да запазват собствеността върху земите си и произведеното от тях. Местното население устроило живота си като неразделна част от българската държава, изградило църква, манастирска обител и свързало съществуването си с преминаване мощите на света Петка, култа към която се запазва и до днес. Завоюването на държавата от османските турци не променило коренно поминъка им и почти не се отразило върху принадлежността им към православието, бита и нравите им. Те продължили да охраняват прохода, заради което принадлежали към военизираните отряди на дерветнжиите, както се наричали вече пазителите на пътя. Задачата им била да охраняват преминаващите кервани и държавни служители , за което носели колективна отговорност. За кратко време били причислени към земите на висш военен, но по-късно станали част от хората на великия везир. Представител на "царската" власт бил агата на хаса, а българина, водач на военната дружина и местния свещеник на "гражданската". За привилегиите да носят оръжие, да плащат половината от данъците, да не хранят големи военни части те получавали султанско решение, което се потвърждавало от всеки нов султан. Броят им нараствал с годините, от 96 семейства през 1478 година на 500 през 1545 и достигнал около 3000 жители в края на 17 век. Историческите извори ги описват с различни физически данни, но сред тях преобладавали младите със среден ръст, кестеняви коси, бради и мустаци и бръснати глави. Имали самочувствието на независими хора, което описал един от най-известните турски пътешественици Евлия Челеби през 1662 година, когато трябвало да се защитава от нападналата го военна дружина, въоръжена с пушки и секири, носеща барабан и знаме с християнски кръст. оформили четирите основни стълба на българската национална държава - българската община, движението за независима църква, новобългарското училище и движението за признаване на българите, като отделен народ в Османската империя. Думата на габровските кметове (чорбаджии) тежала пред търновския войвода и дори в Цариград пред Великата порта. Габровец бил организатор на изграждането на първия български православен храм в Цариград и издаването на султански ферман за отделянето на българския народ от общността наречена "румели милет" (ромейски народ), представлявана от гръцката Вселенска патриаршия. Със събраните средства от габровци по идея на Васил Априлов в селището се отворило първото новобългарско светско училище, което се превърнало в модел за образование по българските земи.
В годините на освободителната за българите руско-турска война Габрово било едно от десетината български градове с най-голям принос за победния край. Местните хора попълнили опълченските дружини, организирали охранителни чети, дали работници за прокарване на пътища и строеж на военни съоръжения, разузнавали и водели военните колони по пътя на руските войски на юг от Стара планина, приели в домовете си хилядите бежанци, организирали болници, приюти за деца и старци, а в края на битките и лагер за пленените турски войници.
В новосъздадената държава габровската интелигенция станала основа на държавната администрация, за която дала народни представители, първия министър-председател, министър на образованието и на войната. Тяхната сила била в създаването на българската индустрия с фабриките на Иван Калпазанов и неговите наследници, Иван х. Беров, въвел електричеството в производствената си дейност и още много други нововъведения, заради което бил наречен "японеца на Балканите". Тук развил своят предприемачески талант Пенчо Семов, определен от съвременниците си като "българския Рокфелер". Заради цялата си индустриална мощ и концентрация на промишлеността англичани нарекли града "българския Манчестър". Национална гордост са участниците в Съединението, обявяването на независимостта на България и войните за освобождение на българските земи в Одринска Тракия и Македония. От Габрово са 10 министри, 11 генерали и 25 крупни индустриалци, писатели, поети и учени. Наследеното от годините преди 1944 става основа на един индустриален град известен със своята тъкачна, трикотажна, кожарска, телферна индустрии, институти за техническо развитие. С промените от 1989 година промишлените гиганти се заменят от кокетни роботизирани фирми, изнасящи продукция по цял свят.


Споделете тази страница с ваши приятели?